Старобългарски речник
поскрьжьтат 
поскрьжьтат -поскрьжьщѫ -поскрьжьщеш св Заскърцам [със зъби] ї поскрежьщетъ на нь ꙁѫбꙑ своїм СП 36.12 ꙁѫбꙑ своїм поскрежьштетъ СП 111.10 Изч СП Гр βρύχω поскрежьтат Нвб Срв поскърцам ОА ВА ЕтМл БТР ДА