Старобългарски речник
порѫьнкъ 
порѫьнкъ -а м 1. Поръчител; човек, който напътства някого молмъ сѧ ꙁа гѹмена. прѣемъшааго братра нашего. ꙇ тебѣ порѫьнка емѹ бꙑваѭща СЕ 83b 9  акꙑ вдѣхъ ꙗко подастъ мѹ деснцѫ порѫьнкъ С 167.15 2. Прен. Залог, обещание тꙑ трдневнааго гроба на ꙁем остав.  порѫнка мрьтвꙑмъ. вьскрьсенꙗ С 505.28 Изч СЕ С Гр ἀντιφωνητής ἐγγυητής порѫнкъ Нвб Срв поръчник диал НГер ЕтМл РРОДД поручник остар ВА