Старобългарски речник
порьвьноват 
порьвьноват -порьвьнѹѭ -порьвьнѹш св Последвам ревностно, проявя усърдие [ревност] мꙑ же ѧда добраа дѣла сътѧжѧще. поревънѹмъ. древльнюмѹ блѫдънѹмѹ снѹ СЕ 70а 14—15 Изч СЕ поревъноват Нвб Срв поревнувам, поревна остар диал ОА ВА БТР ДА