Старобългарски речник
поръпътат 
поръпътат -поръпъщѫ -поръпъщеш св Зароптая, започна да изказвам недоволство или негодувание, възроптая  поръпъташѩ вь селѣхъ свохъ. не ѹслъшашѩ гласа гнѣ СП 105.25 аще л же не насꙑтѩтъ сѩ ї поропъщѭтъ СП 58.16 Изч СП Гр γογγύζω поропътат Нвб Срв пороптая ’роптая малко, кратко време’ НГер ЕтМл БТР АР