Старобългарски речник
породьнъ 
породьнъ -ꙑ прил Който се отнася до рая, райски  їꙁгънана бꙑста с породънꙑѧ пштꙙ С 9.18 не бꙑ съпасла сꙙ дѣлꙑ прьваꙗ породънаꙗ дѣвца С 428.15 ꙗже ꙁмꙗ ꙁнѹр въ породѣ сь агг҄елꙑ равънѫѭ жꙁнь. породьнѫѭ пштѫ С 348.13 ловѣка породьнааго ... беꙁъ ꙁемьнааго трѹжданꙗ жвѫшта С 429.23 породънꙑѧ двьр прнѹд С 437. 13 аꙁъ тꙙ ... въвождѫ. же породънꙑѧ двьр ꙁатворвъ С 438.6 Изч С Гр [τοῦ] παραδείσου породънъ Нвб Ø