Старобългарски речник
породт 
породт -порождѫ -породш св 1. Родя, създам ꙗкоже пород сꙙ отъ женꙑ. да прбꙑвъш грѣхъ ловѣкомъ отъмꙑтъ С 484.4 породвꙑ м ед ὁ γεννήσας Този, който е родил, който е създал тѫ сьдѣлавъ тѣмь цѣсарь бꙑстъ. ꙗкоже  породвꙑ го С 328.7—8 2. Породя, стана причина да се появи нещо, да стане нещо; създам, причиня вьсе бо то пород ꙁъло С 411.21 нъ тꙑ ꙁавст пород сьмрьтꙿ С 389.4 нꙑнꙗ же рꙑбꙑ словесьнꙑѧ  дѹховьнꙑѧ намꙿ породшꙙ. апостолъм ѹловьнꙑ С 496.2 породт сѧ Изч С Гр γεννάω ἀποτίκτω τίκτω ποιέω [вар. κυέω] Нвб породя, пораждам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА