Старобългарски речник
порода 
порода -ꙑ ж Рай — според християнското и др. вярвания — мястото, където след смъртта душите на праведните живеят в блаженство тѣм бо пѫтьм бестѹда вьндеш въ породѫ СЕ 70b 21—22 отълѫвъшѹ бо сꙙ адамѹ на оно мѣсто породꙑ С 9.13 не моꙁѣмъ рꙁъ штꙙдѣт ꙁа породѫ С 90.26 люта стъ ꙁма нъ сладъка порода С 91.3 пакꙑ хотѣ раꙁбонка вьвест въ породѫ С 308.21 отьць тво дного дѣлма грѣха адама с породꙑ ꙁведе С 308.28 въ породѣ ꙁатворт μανδρεύω Прибера в кошара събрашꙙ съборъ да не погꙑбъшꙙѧ овьцꙙ въ породѣ ꙁатворꙙтъ. нъ да пастѹха ѹбвъше паствѫ ражденѫтъ С 385.15 СЕ С От гр παράδεισος Нвб Ø