Старобългарски речник
попьрат 
попьрат -поперѫ -попереш св 1. Стъпча с крака, потъпча, сгазя н помѣтате бсьръ вашхъ прѣдъ свньѣм. да не поперѫтъ хъ ногам свом М Мт 7.6 З А СК ꙇꙁде сѣѩ сѣатъ сѣмене своего. ꙇ егда сѣаше ово паде пр пѫт  попърано бꙑстъ М Лк 8.5 З А прнесъше же ьстънааго кръста хрстова.  положвъше го на ꙁем. попъра С 65.28 бсърꙑ ... отъ свн попъранꙑ С 134.25 пометаꙿхѫ сам сꙙ прѣдъ ногама го да поперетъ ѧ С 568.30 Образно. да поженетъ ѹбо врагъ дшѫ моѭ. ї постігнетъ ї поперетъ на ꙁемⷧ жвотъ моі СП 7.6 2. Прен. Надделея, победя попърашѩ мѩ враѕі мо СП 55.3 попереші льва і ꙁмьѣ СП 90.13 тꙑ дьꙗвола попьра лко хотѣ С 505.24 вꙿсѭ же непрѣꙁнь. ꙇ вꙿсѭ болѣꙁнь ... попъралъ ес хе бже нашъ СЕ 29а 7 поклоньшю сѧ подъ го твое. насрещ недѫгъ бѫдѫще. невдмо побѣд. ꙇ попер СЕ 29а 13 М З А СК СП СЕ К С Гр καταπατέω πατέω попърат Нвб Срв [на]пра