Старобългарски речник
попьрань 
попьрань -ꙗ ср 1. Стъпкване с крака, потъпкване на попрань пославшааго тѫ дꙗвола С 521.11 2. Творение, рожба, издънка ѡ ꙁавст бѣсомъ ѹдворьне. дꙗвол҄е попъран С 388.29 Изч С Гр κατάλυσις βλάστημα попрань попъран Нвб попрание остар ВА