Старобългарски речник
попьрань
попьрань
-ꙗ
ср
1. Стъпкване с крака, потъпкване
на попрань пославшааго тѫ дꙗвола
С
521.11
2. Творение, рожба, издънка
ѡ ꙁавст бѣсомъ ѹдворьне. дꙗвол҄е попъран
С
388.29
Изч
С
Гр
κατάλυσις
βλάστημα
попрань
попъран
Нвб
попрание
остар
ВА
