Старобългарски речник
попѹстт 
попѹстт -попѹщѫ -попѹстш св 1. Позволя, допусна не попѹст вьсемѹ градѹ  ꙁем погꙑбꙿнѫт отъ сотонꙑ С 535.25 въ сьгрѣшень попѹштенъ бꙑстъ въпаст С 519.14 многѹѹмѹ трѹдѹ продлъжт сꙙ попѹст С 529.8  два нѣкого себѣ богꙋ попѹствъшѹ. въꙁмогошꙙ отътръгнѫт рѫцѣ го отъ ѹꙁдꙑ кон҄ьнꙑѧ цѣсарꙙ С 193.8 2. Само 3л. Безл. Разрешено е, възможно е не попѹсттъ бо т сꙙ бꙑт вь н҄емъ С 554.11 попѹстт сѧ Изч С Гр συγχωρέω Нвб Срв попустя, попущам диал ВА НТ Дюв НГер ЕтМл