Старобългарски речник
попрат 
попрат -попраѭ -попраш несв Стъпквам, тъпча ѣко попраахѫ дрѹгъ дрѹга М Лк 12.1 ꙇ ерслмъ бѫдетъ попраемъ ѩꙁкꙑ М Лк 21.24 З аште же соль ѹбоѣеть ... ньсомѹже бѫдетъ къ томѹ да ꙇсꙑпана бѫдетъ вънъ. ꙇ попраема кьі З Мт 5.13 ходт по ꙁмꙗмъ  скорпꙗмъ  по вьсе слѣ враж. того радма попрааше страст гадънꙑѧ  ꙗдовтꙑѧ С 556.15 надѣѭште сꙙ ꙗко ꙁлѣковань отъ плеснѹ го. подастъ сꙙ тѣлесемъ хъ ... молꙗахѫ го попрат ѧ С 556.26 Образно. ѣко мꙿножꙿство ꙁълъ къ попраетъ мѧ СЕ 85а 11 Прич. сег. деят. като същ. попраѭще м мн οἱ καταπατοῦντες Тези, които потъпкват дастъ поношенье попраѭщімъ мѩ СП 56.4 Изч М З СП СЕ С Гр καταπατέω πατέω Нвб Срв [на]пирам