Старобългарски речник
попалꙗт 
попалꙗт -попалꙗѭ -попалꙗш несв Изгарям, унищожавам с огън ѣко огнь ї попалѣетъ дѫбровꙑ СП 82.15 положі дъждѩ імъ градъ. огнъ попалѣѭщь въ ꙁемлі їхъ СП 104.32 егоже словеса ѣко огнь попалѣѩ дѫбравꙑ СЕ 55b 12  огн҄ь попал҄ѣѧ врагꙑ своѧ С 28.28  попалꙗѧ вь н҄хъ вь дьн гнѣвѹ С 29.1 Изч СП СЕ С Гр διαφλέγω καταφλέγω καταναλίσκω попалѣт Вж. при попалт Нвб