Старобългарски речник
попалт 
попалт -попалѭ -попалш св Изгоря, унищожа с огън ѡгнь прѣдъ німь прѣді ідетъ і попалтъ окръ врагꙑ его СП 96.3 Срв. С22.21 пламенъ попалі грѣшьнікꙑ СП 105.18 ꙁаклнаѭ тѧ ... ꙁемⷧѭ содомъскѫѭ  гоморъскѫѭ. ѡгнемь бжествьнꙑмь попальшемь СЕ 52b 8 Изч СП СЕ Гр φλογίζω καταφλέγω τεφρόω попаліт Нвб попаля, попалвам диал ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА