Старобългарски речник
понꙗвца 
понꙗвца -ѧ ж 1. Долна дреха у евреите от лен или памук, носена обикновено под хитона онъ же оставь пон҄ѣвцѫ. нагъ бѣжа оть нхъ З Мк 14.52 одѣнъ въ пон҄ѣвцѫ нагъ З Мк 14.51 2. Тънко бяло платно, с което се увива [или покрива] мъртвец; саван, покров ꙇ прꙇмъ тѣло ꙇосфъ. обтъ е пон҄ѣвцеѭ стоѭ З Мт 27.59 ꙇ кѹпл҄ь пон҄ѣвцѫ. ꙇ съньмъ обтъ і въ пон҄ѣвцѫ З Мк 15.46 3. Платно, платнище ногама болꙙ. въ понꙗвц носмъ. ꙗкоже не могꙑ н ходт С 564.23 Изч З С Гр σινδών пон҄ѣвца Нвб понявица диал ВА