Старобългарски речник
понꙗва 
понꙗва -ꙑ ж Тънко бяло платно, с което се увива [или покрива] мъртвец; саван, покров премꙑ понѣвѫ отъ рѫкѹ лоⷡ҇ю. пркръвене тѣлѹ своемѹ. отъ раба твоего осфа СЕ 38b 20 Изч СЕ понѣва Нвб понява ’покривка за легло’ диал ВА ДА