Старобългарски речник
понѣ 
понѣ нареч Поне, макар, дори, само ѣко аште пркоснѫ сѧ понѣ (нѣ) рꙁѣ (е) его спсна бѫдѫ М Мк 5.28 З А да понѣ вьскрл рꙁꙑ его пркоснѫтъ сѧ М Мк 6.56 З покаж ѹбо намъ понѣ дно ꙁнамен С 30.19 понѣ нꙑн҄ѣ сповѣдте отъпаден бѹ вашемѹ С 35.13 остан сꙙ ѹбо понѣ нꙑн҄ѣ отъ бѹст С 49.18 вѣрѹш л понѣ нꙑнѣ кодрате богомъ С 103.29 аште не хоштеш жрът. понѣ прд на мѣсто кѹмръско С 131.5 не кол понѣ, н понѣ οὐδέ Съвсем да не не бѣ мъ кол понѣ ѣст М Мк 6.31 З ктомѹ т ѹбо н понѣ вьꙁьрѣт такомѹ бꙑвъшѹ можетъ С 381.6 М З А С Гр κἄν γοῦν τέως Нвб поне ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА