Старобългарски речник
понѹдт 
понѹдт -понѹждѫ -понѹдш св Принудя, заставя, накарам кꙿто ѹбо понѹд ждовъ жрът велфегорѹ С 127.5 Изч С Гр ἀναγκάζω Нвб понудя, понудвам ’принуждавам, подтиквам’ диал ОА РРОДД