Старобългарски речник
понорьлвъ
понорьлвъ
-ꙑ
прил
същ
понорьлва
ср
мн
συνήϑεια, πονηρά
Злост, козни
мат бѹ благоⷭ҇ловленаѣ. ѹблаж дшѫ моѫ. еѫже лѫкав понорьлв ꙁьлоѹб. ѡкаѣнаго мѧ ѹловьль. ада спасеш мѧ
ТФ
А 14—15
Изч
ТФ
Нвб
Ø