Старобългарски речник
понест 
понест -понесѫ -понесеш несв св 1. Почна да нося някого, нещо; нося, понеса грѩдꙑ же по мнѣ крѣпле мене естъ. емѹже нѣсмъ досто сапогѹ понест А Мт 3.11 З семѹ ꙁадѣшѧ понест крсть его М Мт 27.32 З А СК вълагаліште бо понесе. плъно бжствънаго богатъства К 14b 27 Срв. С453.16 блажѫ рамѣ тво понесъш носꙙштааго ловѣка С 458.2 вѣс л ѹбо кого понесе. аште ѹбо вѣс гоже дръжш. нꙑнꙗ бꙑстъ богатъ С 456.12 2. Прен. Приема върху себе си, поема тъ недѫгꙑ нашѧ прѩтъ.  болѣꙁн понесе М Мт 8.17 З А СК бъ дхомь неꙁдреенънꙑмь. понесꙑ вꙿсѧ недѫгꙑ лства СЕ 25b 20 3. Прен. Претърпя, изживея нещо тежко, неприятно не мавѣ понест поношеньꙗ хъ С 472.7 понесъше м мн οἱ βαστάσαντες Тези, които са претърпели, изживели нещо тежко, неприятно како сьѩ ... ꙇ равънꙑ намъ сътворлъ ѩ ес. понесъшемъ тѧготѫ дьне  варъ М Мт 20.12 ЗI А М З А СК СЕ К С Гр βαστάζω αἴρω φέρω Нвб понеса ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА