Старобългарски речник
понедѣльнкъ 
понедѣльнкъ -а м Понеделник, първият ден от седмицата в поⷦ҇ г҃ неⷣ҇ по паⷭ҇ А 15а 12 щ в поⷦ҇ е҃ неⷣ҇ по пастѣ А 116d 33 поⷩ҇ по пенткості. еваⷢ҇ ѿ҇ маⷮ҇ гⷡ҇ рпг СК 29а 5 въ понед. евгеⷧ҇ ѿ маⷴ҇. глаⷡ҇. р҃ л҃ У Iа 1 въ поⷩ҇ проⷦ҇ глаⷭ҇ скрь б҃ СЕ 105b 5 їѡанна ꙁлатоѹстааго. слово на трдꙿневно вьскрѣшень г нашего. въ понедѣлнкъ С 486.21 (понедѣ)лънкъ ве П7 велкꙑ [свѧтꙑ] понедѣльнкъ ἡ ἁγία καὶ μεγάλη δευτέρα Първият ден от Страстната седмица, понеделникът преди Пасха, Велики понеделник поⷩ҇ стꙑ велкꙑѧ неⷣ҇ СК 86а 16 їѡанна архепскѹпа костантнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово. о смокв вь велкꙑ въ понедѣл҄ьнкъ С 343.2—3 понедѣльнкъ свѣтьлѣ недѣл ἡ δευτέρα τῆς διακαινησίμου ἑβδομάδος Вторият ден от Светлата седмица [седмицата след Пасха], Светли понеделник в понⷦ҇е свⷮ҇ѣ неⷣ҇ А 2а 27 А СК О У СЕ С П7 Гр δευτέρα понедѣлънкъ понедѣлнкъ Нвб понеделник ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА