Старобългарски речник
помꙑшл҄ень 
помꙑшл҄ень -ꙗ ср 1. Мисъл, помисъл, помишление [остар.] отъ срдца бо сходѧтъ. помꙑшленѣ ꙁъла М Мт 15.19 З. Срв.Мк 7.21 М З ꙇ вдѣвъ съ помꙑшленѣ хъ рее. въскѫѭ вꙑ мꙑслте ꙁъло въ срдцхъ вашхъ М Мт 9.4 З А СК ꙇсъ же вѣдꙑ помꙑшлене срдца хъ. премъ отроѧ постав е ѹ себе М Лк 9.47 З помꙑшленъемъ твоімъ нѣстъ къто ѹподобітъ ті сѩ СП 39.6 на мѩ всѣ помꙑшленъѣ іхъ въ ꙁъло СП 55.6 дажд емѹ мрънаа помꙑшленѣ къ намъ СЕ 19а 12 вꙿсь грѣхъ ꙇже сътвор. словомь. л дѣломь л помꙑшленемь ... отъпѹст СЕ 57а 8 гі ... тебѣ бѫдѫ аꙁъ сповѣденъ. вꙿсѣхъ мохъ грѣхъ ... гломь л дѣломь. л помꙑшленемь СЕ 72а 10 да сто съблюдеш срце. отъ сквръненъ помꙑшлене СЕ 92а 5 Мисъл, съзнание, душа. въꙁлюбш га ба твоего отъ вьсего срдца твоего ... вьсѣмь помꙑшленемь твомь М Лк 10.27 З А СК Идея, хрумване. вьнде же помꙑшлене вь нѧ. къто хъ вѧште б М Лк 9.46 З 2. Желание, намерение помꙑшл҄ен же вьнꙙ вдѣт како отълѫатъ сꙙ дѹша отъ тѣлесе С 296.1 3. Съмнение рее мъ ъто съмѫштен есте.  по то помꙑшленѣ въходѧтъ въ срдца ваша М Лк 24.38А 4. Мнение, отношение; оценка, преценка (...)го же въ вѣрѣ пр(...) не въ (с)ѫмнѣне помшленѣ Е 5б 9 вънт въ дьвѣ помꙑшл҄ен҄ь ἀμφιβολίᾳ περιβάλλομαι Усъмня се, изпадна в съмнение таковаа же агг҄елѹ помꙑшл҄ꙗѭштѹ. владꙑка рее кь н҄емѹ ... пото въ дьвѣ помъшл҄ен вьнде С 249.18—19 М З А СК Е СП СЕ С Гр διαλογισμός ἐνϑύμησις διάνοια ἐνϑύμιον ἐνϑύμημα ἐπιϑυμία λογισμός φρόνημα [τὸ] φρονεῖν помꙑшл҄ен помꙑшлене помꙑшленъе помъшл҄ен Нвб помишление книж остар АК ЕтМл БТР АР