Старобългарски речник
помп
помп
-ꙗ
м
ЛИ
Помпей — християнин в Африка, умр. мъченически заедно с Теренций, Африкан и Максим по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 10 април [също 28 октомври]
мѣсꙙца марта к҃. мѫка свꙙтꙑхъ. терентꙗ. афркана. помпꙗ
С
174.10
маѯмъ же помп
С
185.16
се слꙑшавъ кнꙙꙁъ ... повелѣ ... маѯма же помпꙗ. въ вънѫтрьнѫ тьмнцѫ вьврѣшт
С
177.14
Изч
С
Гр
Πόμπιος