Старобългарски речник
поморь 
поморь -ꙗ ср Крайбрежие, поморие вьсел сѧ въ каперьнаѹмъ. на поморе З Мт 4.13 А СК Б весь народъ на помор стоѣше М Мт 13.2 З отъ вьсеѩ юдеѩ  отъ ерлма. ꙇ поморѣ тѹрьска  сдоньска М Лк 6.17 Изч М З А СК Б Гр αἰγιαλός ἡ παράλιος παραϑαλάσσιος помор поморе поморі Нвб поморие ВА ЕтМл АР Срв Поморие МИ СНМБ