Старобългарски речник
помльат 
помльат -помльѫ -помльш св 1. Замълча, млъкна, замлъкна помⷧъі  ꙁіді ꙁ него А Лк 4.35 ꙗко помлъа свꙙтꙑ С 116.20 т тако алеѯандръ помлъа С 130.21 пакꙑ рекѫ  бѣдꙙ сꙙ на добро не помльѫ С 320.2 днъ отꙿ вонъ ѹ҄дар  по главѣ велꙿм ꙗкоже врѣдт го. онъ же помл҄ьа С 139.8—9 Замълча, премълча. аꙁъ помльѫ себе рад. да повѣдꙙтъ ѹдеса ба мого С 20.14 2. Успокоя се, умиря се помлъашꙙ послѹшаѭште ꙗкоже нкомѹже кръкнѫт С 129.19 помльмъ брате  вѣрѹмъ С 290.13 Постоя спокоен, изчакам. помль т понѣ то ѹправ С 380.24 она же ꙗдꙿш помльа въ малъ асъ С 516.4 Изч А С Гр σιγάω φιμόομαι παύομαι ἡσυχάζω ἠρεμέω помлъат Нвб Срв помълча, помълчавам ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА помлъкна диал Дюв ЕтМл