Старобългарски речник
помнат 
помнат -помнаѭ -помнаш несв 1. Спомням си за нещо, помня нъ се глахъ вамъ. да егда прдетъ годна. помнаате с М Йо 16.4 З А помнате женѫ лотовѫ М Лк 17.32 З не помнаѩ грѣхъ мохъ СЕ 39а 12 вдш л коль ꙙсто се помнатъ С 375.6—7 помнамъ ѹбо с прсно словеса С 423.24 да еже добрѣ ꙁабъвꙿше паⷦ҇ ꙁълѣ помнает Р II 4.4 2. Напомням помнаѧ мъ ꙗко мноꙁ отъ лкъ ... н нꙑнꙗшьнꙙѧ жꙁн съподобшꙙ сꙙ. н тамо покоꙗ полѹшꙙ С 98.25 же дрѣво  давꙑдъ помнаатъ С 352.24 се дрѣво помнаатъ  мѫдрость С 352.28 прсно бо мѹ помнааше дьнь  дѣлесꙑ  словесꙑ кажꙙ ꙗко не гонеꙁнетъ прѣдадꙑ С 412.19 веселꙙтъ бо срьдꙿце божꙗ. ꙗже о боꙁѣ помнамаа С 533.30 3. Споменавам [в молитвите си], молитвено се застъпвам еѡдос ... молꙗше  да помнатꙑ . въ свꙙтꙑхъ го молтвахъ С 206.15—16 мол҄ѣше помнат го вь цѣсарьствѣ господьн С 98.22 4. Прич. сег. деят. като същ. помнаѩ м ед ὁ μνημονεύων Този, който си спомня, който почита ѣко нѣстъ въ съмръті помнаѩ тебе СП 6.6 помнат ꙁъло μνησικακέω Спомням си за извършено зло или неправда слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдꙑ  о пастѣ.  о ськаꙁан свꙙтꙑхъ танъ.  же не помнат ꙁъла С 405.5—6 М З А Е СП СЕ С Р Гр μνημονεύω μιμνῄσκομαι ὑπομιμνῄσκω ἀναμιμνῄσκω ἀνϑυπομιμνῄσκω ἐπιλέγω μνεῖαν ποιέω помінат Нвб поминавам остар диал ОА ВА АК поменувам остар диал Дюв НГер ЕтМл поменавам ЕтМл БТР АР Срв [с]поменувам, [с]поменавам