Старобългарски речник
помловат 
помловат -помлѹѭ -помлѹш св 1. Помилвам, окажа милост, смиля се над някого блажен млостві. ѣко т помлован бѫдѫтъ З Мт 5.7 А, СК.Срв. СЕ 89b 5 тꙑ вьскресъ помлѹеші сона СП 101.14 сь многоѭ мольбоѭ молꙗаше сꙙ мѹ. помловат ꙁемьѭ хъ С 529.26—27 тꙑ ловѣкꙑ плѣньнкꙑ бꙑвъшꙙ помлова С 505.23 ()же проклънетъ еретка. то(гд)а его бъгъ помлѹетъ АН Пожаля, съжаля [се] над някого. не подобаше л  тебѣ помловат клеврѣта твоего М Мт 18.33 ЗI А СК Помилвам, опростя. хъже стꙑхъ молтвам. да помлован бѫдемъ вьс С 271.15 2. Само повел. ед. помлѹ — молитвен призив, възглас за изпросване от вярващия на снизхождение, милост, помощ помлѹ нꙑ снѹ двъ М Мт 9.27 З, А, СК. Срв.Мт 20.30 М, ЗI, А, СК;Мт 20.31 М ЗI А СК ЗП оте аврааме помлѹ мѧ М Лк 16.24 З А СК пріꙁърі на мѩ і помілѹі мѩ СП 24.16 помлѹі мѩ бже по веліцѣі млості твоеі СП 50.3 Срв. СК75b 14—15 СЕ99b 17—18 С562.20, 23 гі ісхе бже нашъ. помлѹ ка сего СЕ 36b 7 помлѹ моѭ дьштерь. ꙗко лютѣ оть неістааго бѣса мѫма стъ С 519.29 бъ же вꙑ(нѫ) помлѹ оц амнь БН (г по)млѹ раба своего оа(на) преꙁвтера Т М З А СК ЗП Е СП СС СЕ К С Р АН БН И Т Гр ἐλεέω ἐλευϑερόω οἰκτείρω σπλαγχνίζομαι συμπαϑέω φείδομαι διαλάσσομαι поміловат Нвб помилвам, помилувам остар диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА