Старобългарски речник
пометат 
пометат -пометаѭ -пометаш несв св помещѫ -помещеш 1. Хвърлям, подхвърлям, хвърлям нещо пред някого н пометате бсерь вашхъ прѣдъ свнѣмі А Мт 7.6 Срв. С24.15 повелѣшꙙ вльсв пръстꙑ мѹ отъсѣкат. рѫьнꙑѧ  ножънꙑѧ.  помꙙташꙙ (погр. вм. пометашꙙ, Север., с. 268, бел. под линия) ѧ прѣдъ стꙑмъ ѡнѫ С 268.5 2. Хвърлям нещо със сила, тръшвам їсполѹ ѹмрьтвівъше пометаахѫ на ꙁем С 39.8 крꙙштема ма ... кръстꙗна свѣ.  на ꙁемл҄ѫ помештѫште себе С 137.15 прѣбꙑ же бѣсъ нмꙿже хѹжде съкрѹшаѧ старьца.  ꙙсто на ꙁемьѭ помештꙙ  С 553.4 Изч А С Гр βάλλω ῥίπτω Нвб Срв помятам, пометна ’хвърля, махна, премахна’ ЕтМл БТР АР ДА