Старобългарски речник
помаꙗт 
помаꙗт -помаѭ -помаш несв Давам знак [обикновено с глава, ръка]; обяснявам със знаци  тъ бѣ помаѩ мъ.  прѣбꙑвааше нѣмъ А Лк 1.22 Изч А Гр διανεύω Нвб помая остар ВА Срв помахам, помахвам, помахна ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР