Старобългарски речник
помаꙗт
помаꙗт
-помаѭ
-помаш
несв
Давам знак [обикновено с глава, ръка]; обяснявам със знаци
тъ бѣ помаѩ мъ. прѣбꙑвааше нѣмъ
А
Лк 1.22
Изч
А
Гр
διανεύω
Нвб
помая
остар
ВА
Срв
помахам, помахвам, помахна
ОА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
