Старобългарски речник
поманѫт 
поманѫт -поманѫ -поманеш св 1. Дам знак някому [обикновено с глава, с ръка] ꙇ поманѫшѧ прѧстьнкомъ же бѣахѫ въ дрѹѕѣмь кораб. да пршедъше помогѫтъ мъ М Лк 5.7 З А поманѫ же семѹ смонъ петръ въпрост М Йо 13.24 З поманѫвъ же мъ рѫкоѭ рее къ н҄мъ С 33.19 2. Прен. Подбудя, подтикна, насъскам архере же поманѫшѧ народѹ. да пае варавѫ отъпѹсттъ мъ М Мк 15.11 Изч М З А С Гр νεύω κατανεύω κατασείω ἀνασείω Нвб Срв помахна, помахам ОА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР помахнувам остар НГер ЕтМл