Старобългарски речник
помаꙁат 
помаꙁат -помаꙁаѭ -помаꙁаш несв св помажѫ -помажеш 1. Покрия със слой от нещо, намажа помаꙁа емѹ о бръньемь М Йо 9.6 З, А.Срв. Йо 9.11 М З А кровьѭ сего овь(.)те. помаꙁахъ прагꙑ двьрі К 6b 34 Срв. С417.16 отъ тоѧ же крьв къждо подъмъ помаꙁаахѫ своꙗ тѣлеса С 51.16 брьнмъ помаꙁааше о  просвѣштааше ꙁрака С 476.25 Образно. медъ бо капл҄етъ отъ ѹстьнѹ женꙑ блѫдьнꙑ. ꙗже вь врѣмꙙ помажетъ грьтань тво С 351.2  їно много поѹаахѫ свꙙтаꙗ.  дрѹгъ дрѹга акꙑ благодѣтьнꙑмъ масломъ. на трьпѣн мѫкꙑ  на съврьшен мѫенꙗ. помаꙁаѭште ѹкрѣпьꙗхѫ С 256.10 2. Помажа с благоухания, елей [миро], мазила [за красота по религиозен обичай, по ритуал преди погребение или освещаване, посвещаване; при тайнството миропомазване и др.] олѣемь главꙑ моеѩ не помаꙁа. с же ноꙁѣ мо мроѭ помаꙁа М Лк 7.46 З, А, СК. Срв. С395.14 тꙑ же постѧ сѧ помаж главѫ своѭ. ꙇ лце твое ѹмꙑ М Мт 6.17 З А СК марѣ магдалн. ꙇ марѣ ѣковлѣ  салом. кѹпшѧ ароматъ. да пршедъшѧ помажѫтъ і М Мк 16.1 З А бѣ же марѣ помаꙁавъшѣ га мѵроѭ М Йо 11.2 З, А, СК, Н.Срв. С 313.1—2 обраꙁомъ кръстънꙑмъ помаꙁавъ ... наꙙ маꙁат го С 562.29—30 Образно. сего раді помаꙁа тѩ бъ бъ тво. олѣімъ радості СП 44.8 Срв. Е7а 1 Прен.Изпратя с поръчка, с мисия; предопределя. дхъ гнъ на мьнѣ. егоже рад помаꙁа мѧ. благовѣсттъ нштмъ посъла мѧ М Лк 4.18 А СК 3. Прич. сег. деят. като същ. помаꙁаѭще м мн οἱ χριόμενοι Помазаните; тези, които биват помазани с елей [при тайнството елеосвещение (маслосвет)] да бѫдетъ на цѣлене. помаꙁаѭщмъ сѧ мь СЕ 27а 8—9 4. Прич. мин. деят. като същ. помаꙁавъшꙗ ж ед ἡ ἀλείψασα Тази, която е помазала Христос с благовонно масло о помаꙁавьш га муромъ М 115.19 Срв. М187.3 М313.12 З79.24 помаꙁат сѧ М З А СК Н Е СП СЕ К С Гр ἀλείφω χρίω ἐπιχρίω ἐπαλείφω ἀπομάσσω λιπαίνω μυρίζω Нвб помажа, помазвам ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР