Старобългарски речник
помаꙁаньнкъ 
помаꙁаньнкъ -а м Помазаник — лице [в Стария завет], което чрез помазване с елей се смята за посветено на Бога и дарено с Божията благодат и избранничество вьꙁвеліаѩ спнъе рцрка і творѩ мілості хѹ своемѹ. дадѹ  сѣмені его до вѣка СП 17.51 помаꙁаньнікъ (кирилска глоса към дадѹ, Север., с. 21b 9, бел. под линия) Изч СП Гр ὁ χριστός помаꙁаньнікъ Нвб помазаник остар ОА БТР АР