Старобългарски речник
полукарпъ 
полукарпъ -а м ЛИ 1. Поликарп — християнин, ученик на Йоан Богослов и ап. Павел; епископ на Смирна, умр. мъченически между 147 [?] и 167 [?] г. Пр. на 23 февруари мⷺца феⷬ҇ ҃в҃. стаго свнⷳ҇омкⷱа полѵкарпа. еппа ꙁмѵрнъска А 142b 18 вь дн вьн҄егда сꙙ роді блаженꙑ мѫенкъ полукарпъ С 124.23 Срв. С124.29 полукарпъ старъ (?) П4 2. Поликарп — слабо известен християнинмъченик. Пр. на 7 юли мцⷺ҇а юⷧ҇ [кирилска приписка на л. 150b мѣⷰ҇ юⷧ҇ ꙁ҃ деⷩ҇ — бел. на J. Kurz, с. 305, бел. под линия] стъⷯ҇ мⷱкъ еѹстата полѵкарпа.  еѹваћѣ А 150b 1 Изч А С П4 Гр Πολύκαρπος полѵкарпъ Нвб Поликарп ЛИ Поликар ЛИ Поликаров ФИ СтИл,РЛФИ