Старобългарски речник
польꙃа
польꙃа
-ѧ
ж
Помощ, благо, полза
да мѫтъ ѭ ... къ стꙑн домомъ. къ вꙿсѣко польꙁ подобънѫ
СЕ
5а 19—20
понеже поѹштен покаꙁашꙙ. на польꙁѫ обьщѫѭ вьсе творшꙙ. того рад небо прѧшѧ
С
378.30
каꙗ польꙃа [стъ]
τί ὠφελεῖται, τί ὠφελεῖ, τίς ὠφέλεια, τί ὄφελος
Каква полза [има]
каа полъѕа естъ лвкѹ. аште весь мръ пробрѧщетъ. а дшѫ своѭ отъштеттъ
М
Мт 16.26
ЗI.Срв.
Мк 8.36
М,
З, А, СК;Лк 9.25
М
З
А
каѣ полъѕѣ во кръві мое егода сънідѫ вꙑ стълѣнъе
СП
29.10
каꙗ бо т польꙁа отъ тѣла страньнаго сего
С
454.22
каа бо пол҄ьꙃѣ еже вѣдѣт. о бꙃѣ праваꙗ ѹенꙗ добрѣ. а блѫдъ дѣат срамьнѣ
Х
II Вб 9
на польꙃѫ бꙑт
a) χρεία ἐστίν
Потребно е
едно же естъ на польꙁѫ
СК
Лк 10.42
b) συμφέρει
Полезен съм, нося полза
въсѣ м лѣтъ сѫтъ (нѫ) не въсѣ на полъꙃѫ
Е
2а 16
польꙃа стъ
a) ὠφελεῖ
Има полза, помага
дхъ естъ же жвлѣатъ. отъ плът нѣ польѕѧ нкоеѩже
М
Йо 6.63
З
А
вдте ѣко нкакоже польѕа есть. се весь мръ по немь детъ
М
Йо 12.19
З
А
b) συμφέρει
В помощ е, помага
нъ не бѫдетъ польꙁꙙ твомъ кѹмремъ. аште тѹ прдемъ
С
131.6—7
польꙃѫ мѣт
ὠφελέω
Възползвам се, имам полза
прꙇемлѫштеі бо достоіно ьсть польꙁѫ імѫтъ
К
8а 39
польꙃѫ обрѣст
ὠφελέομαι
Получа помощ
жена една сѫшт въ тоен кръве лѣтъ дьвѣ на (де)сѧте. ꙇ много пострадавъш отъ мъногъ бал ... н едноѩ польѕѧ обрѣтъш ... слꙑшавъш о сѣ. пршедъш ... съ ꙁад пркосно (!) сѧ рꙁѣ его
М
Мк 5.26
З
А
СК
У
польꙃѫ прмат
Получавам помощ
прхождаахѫ мноꙁ к н҄емѹ. польꙁѫ прмаахѫ
С
548.27
польꙃѫ прѩт
ὠφελέομαι
Получа, придобия полза
добро бо благодѣтѫ ꙁвѣстоват срдца. а не брашн. от нхже не прѧшѧ полъꙃѧ хождъше
Е
33б 18
польꙃѫ творт
ὠφελέω
Принасям полза
егда ѹнꙑемъ. ні ѹенье намъ польꙁѧ творітъ. ні каꙁанье
К
5b 20—21
колюбьѣ своего. велкотѫ до самого прѣ(...)ьѣ вьсѣкѫ польꙁѫ творѣаше емѹ
К
3b 34
же на польꙃѫ
τὸ συμφέρον
Полезното, изгодното
помꙑслте ѹбо ꙁволте же на польꙁѫ вамъ
С
70.7
же на польꙁѫ намъ гь пеетъ сꙙ
С
70.8
М
З
А
СК
У
Е
СП
СЕ
К
С
Р
Х
Гр
ὠφέλεια
τὸ συμφέρον
польꙁа
польѕа
полъꙃа
полъѕа
Нвб
полза
ОА
ВА
АК
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА