Старобългарски речник
полѹат
полѹат
-полѹаѭ
-полѹаш
несв
Получавам, добивам, приемам
гнѫ благодатьѭ цѣльбѫ полѹаахѫ
С
531.22—23
молꙗахѫ го попрат ѧ напраснѫ враꙿбѫ полѹаахѫ
С
556.27
Изч
С
Гр
τυγχάνω
Нвб
получавам
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА