Старобългарски речник
полѹнощь 
полѹнощь - ж 1. Дълбока, късна нощ, полунощ  въставъше пакꙑ поꙗхѫ до полѹношт С 70.26 полѹношт же бꙑвъшѹ. повелѣ комсъ свѣштꙙ прнест С 221.30— 222.1 2. Като нареч. полѹнощ μέσης νυκτός, μεσονίκτιον, μεσονυκτίου Среднощ, в средата на нощта полѹ ношт же въпль бꙑстъ. се женхъ грѧдетъ. ꙇсходте въ сърѣтене его М Мт 25.6 З, А, СК.Срв. С 369.2—3 детъ къ немѹ полѹ ношт М Лк 11.5 З А СК полѹношті въстахъ їсповѣдат сѩ тебѣ СП 118.62 3. Север, една от посоките на света въꙁдвгшѹ крстъ архерею. на въстокъ ...  пакꙑ на ꙁападъ такожде.  на полꙋдне толкожде  на полѹнощъ такожде Е 31а 11 протвѫ манастꙑрѹ отьца сак҄а. на полѹноштъ съꙁъда цръкъве свꙙтаꙿго. прьвомѫенка стефана С 208.27 въ [на] полѹнощ μεσονύκτιον, μέσης νυκτός, μεσονυκτικός, περὶ τὸ μεσονύκτιον, ἐν τῷ μεσονυκτίῳ, περὶ μέσας νύκτας Среднощ, в средата на нощта не вѣсте бо когда гь домѹ прдетъ. вееръ л въ полѹ ношт М Мк 13.35 л на полѹдꙿне. л полѹнощ. л беꙁ годнꙑ етерꙑ СЕ 54а 25 въ полѹношт пршъдъшѹ кнꙙꙁѹ. ꙁведенъ бꙑстъ пакꙑ блаженꙑ рне С 252.24 въ полѹношт же молꙙштема сꙙ свꙙтꙑма. просвьтѣ сꙙ свѣтъ велкъ С 182.1 бꙑстъ по обꙑаю молꙙштѹ сꙙ мѹ въ полѹношт вдѣт юношѫ красъна стоѧшта прѣдь н҄мь С 187.2 М З А СК Е СП СЕ С Гр μεσονύκτιον μέση ἡ νύξ τὸ ἀρκτικὸν μέρος [вар. τὸ βόρειον μέρος] μεσημβρία полѹнощъ полѹноштъ полѹношт полѹношті полѹ ношт Нвб полунощ ж [ м полуночи, полуноч нареч диал ДА полуноще нареч диал ДА