Старобългарски речник
полѹдьнь 
полѹдьнь -е м 1. Пладне, средата на деня ꙁведетъ ѣко свѣтъ правьдѫ твоѭ.  сѫдъбѫ твоѭ. ѣко ї полѹдьн СП 36.6 да прѣбѫдеⷮ҇ въ болѣꙁн ж҃ дꙿне ... аще л ꙁѣло стрⷲ҇ана бѫдеⷮ҇. то до обѣда. л до полѹ дꙿне СЕ 38а 23 съ врѣменемь етеромь. прѣвращаѩ сѧ. л на ѹтрьнѭѭ. л на полѹдꙿне. л полѹнощ СЕ 54а 25 2. Като нареч. полѹдьне μεσημβρίας По пладне вееръ ї ютро  полѹдъне повѣмъ СП 54.18 бже посѣще аврама. прѣдѣда нашего. полѹдьне. ꙇ любьꙁно блгв . съ вꙿсѣмь домомь свомь СЕ 17b 21 3. Юг, една от посоките на света въꙁдвгшѹ крстъ архерею. на въстокъ ...  пакꙑ на ꙁападъ такожде.  на полꙋдне толкожде  на полѹнощъ такожде Е 31а 10 Изч Е СП СЕ Гр μεσημβρία [вар. τὸ νότιον μέρος] полѹдьне полѹдъне полѹдьн полꙋдъне полꙋдне полѹдꙿне полѹ дꙿне Нвб Срв полуден м ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА