Старобългарски речник
полꙁат
полꙁат
-полжѫ
-полжеш
св
прьсть полꙁат
χοῦν λείχω
Лижа пръстта [под нечии крака] в знак на подчинение, унижение
прѣдо нь пріпадѫтъ етіопѣні. ї враѕі его пръсть поліжѫтъ
СП
71.9
Изч
СП
поліꙁат
Нвб
Срв
полижа, полизвам
ВА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
