Старобългарски речник
полемонъ 
полемонъ -а м ЛИ Полемон — пазач или вратар на езически храм в Смирна, който принуждавал християните да принасят жертви на боговете полемонъ  сѫшт сь н҄мъ  вьсь народъ. помлъашꙙ С 129.18 тае въпраша асклпада полемѡнъ.  л тꙑ крьстꙗнъ с С 132.27 полемѡнъ рее. пожьр ѹбо по цѣсарѹ повелѣню С 132.2 прде к н҄мъ пол҄емъ.  же бѣахѫ сь н҄мъ. вьꙁскаті  влат крьстꙗнꙑ. на трѣбꙑ  на оскврьн҄ен С 125.12 пѡлемъ рее. ѡ пон. покорте сꙙ акꙑ  вьс С 126.1 С Гр Πολέμων полемѡнъ пѡлемъ