Старобългарски речник
полата 
полата -ꙑ ж Палат, дворец аште л ѹбо покорш м сꙙ бѫдеш ьстенъ въ полатѣ мо С 65.14 не дѣаста прѣжде въ полатѫ къ црѹ С 205.20 Образно. посъланъ бꙑстъ гаурлъ. къ дѹшевьнѣ полатѣ. цѣсара агг҄еломъ С 244.15 цѣсар полатꙑ τὰ βασίλεια Царски дворец, палати повелѣ првест  съ всѣкоѭ ьстѭ въ полатꙑ цѣсарꙙ С 199.2 Изч С От гр παλάτιον Нвб полата остар ВА ЕтМл Срв полата ’чардак’ диал НГер палата, палат ОА НТ ЕтМл БТР АР