Старобългарски речник
покꙑновень 
покꙑновень -ꙗ ср Кимване като знак, указание за нещо покꙑновенмъ  повелѣнмъ отемъ. на ꙁемьѭ съшедъ С 176.7 Изч С Гр νεῦμα покꙑновен Вж. при покꙑвань Нвб