Старобългарски речник
покꙑват
покꙑват
-покꙑваѭ
-покꙑваш
несв
покꙑват главоѭ
κινέω [τὴν] κεφαλήν
Кимам, клатя [заканително, с укор] глава
ммо ходѧште же хѹлѣахѫ . покꙑваѭште главам свом
М
Мт 27.39
З,
А, СК.Срв. Мк 15.29
М
З
А
СК
въс ... поквашѧ главам
Е
31б 11—12
Срв.
СП21.8
вдѣшѩ мѩ покꙑвашѩ главам своїм
СП
108.25
Изч
М
З
А
СК
Е
СП
Нвб
покивам, покивна
диал
НГер
ЕтМл