Старобългарски речник
покрꙑт
покрꙑт
-покрꙑѭ
-покрꙑш
св
1. Покрия; сложа нещо върху друго така, че да го закрия
нтоже бо естъ покръвено еже не отъкръвено бѫдетъ
М
Мт 10.26
З,
А.Срв. Лк 12.2
М
З
А
Б
покрꙑѭ сѩ кровомъ крілѹ твоею
СП
60.5
въ кровѣ крълѹ твоею покрꙑеші мѩ
СП
16.8
вь денъ ꙁъла моего покрꙑ мѩ въ таінѣ крова своего
СП
26.5
блажѫ їѡсфа нкодма ... не крльма нъ плаштанцеѭ бога покрꙑвъша
С
458.7—8
2. Покрия, засипя, затрупам
тогда наънѫтъ глат горамъ падѣте на нꙑ. ꙇ хлъмомъ покрꙑте нꙑ
М
Лк 23.30
З
ѡтъвръꙁе сѩ ꙁемлѣ. пожрѣтъ датана. покрꙑ на сънъмщі авірона
СП
105.17
покрꙑвъ сѧ въ гробѣ каменемь. покрꙑлъ ес вꙿсѧ грѣхꙑ
СЕ
27а 20
васъ не ꙁемл҄ѣ покрꙑла. н небо прѧтъ
С
97.2—3
3. Покрия, заема повърхността на нещо
покрꙑ горꙑ сѣнь его
СП
79.11
власꙑ же главѫ покрꙑлъ ес. да не врѣдтъ сѧ ꙁмѣненемь вѣтръ
СЕ
7b 10
За вода — залея.
покрꙑ вода сътожаѭщѩѩ мъ. н едінъ отъ ніхъ не іꙁбꙑстъ
СП
105.11
н обратѩтъ сѩ покрꙑтъ ꙁемлѩ
СП
103.9
врагꙑ їхъ покрꙑ море
СП
77.53
въсверѣпѣвъше бо влънам. съ ꙁемл(е)ѭ сѧ боретъ. ꙇ коньцѧ вꙿсеѩ вселенꙑѩ покрꙑт тъщтъ сѧ
СЕ
1а 20
Образно.
ѣко тебе раді пріѩсъ поношеніе. покрꙑ срамота лце мое
СП
68.8
4. Забуля, закрия, обвия, покрия
покрꙑ мѩ тъма
СП
54.6
напрасно облакъ покрꙑ го свѣтьлъ
С
570.7
5.
Прич. мин. деят. като същ.
покрꙑвꙑ
м
ед
ὁ σκεπάσας
a) Този, който е покрил, скрил; покрилият, скрилият
даждъ м ѡ владꙑко. сего всꙙштааго на дрѣ нага. да покрꙑѭ покрꙑвьшааго мого състава наготѫ
С
455.9
b) За Исус Христос — този, който е изкупил, оправдал; изкупителят
даждъ м сего мрътвааго въкѹпѣ ба. да покрꙑѭ покрꙑвъшааго моꙗ беꙁаконꙗ
С
455.11
6.
Прен. Оправдая, изкупя, опростя [грехове]
т покрꙑ м жꙁн скврьнѫ
С
392.9
нтоже бо го въꙁможе покрꙑт
С
508.24
7. Укрия, премълча нещо
грѣха моего не покроіхъ (!)
СП
31.5
покръ
(погр. вм. покрꙑ, Север., с. 113, бел под линия)
вьсѩ грѣхъхъ
СП
84.3
покрꙑлъ ес вꙿсѧ грѣхꙑ
СЕ
27а 21
8.
Прен. Защитя, запазя, закриля
покрꙑ мѩ отъ сонъма ꙁълобвꙑхъ
СП
63.3
покрꙑѭ і ѣко поꙁна імѩ мое
СП
90.14
покрꙑ ѩ отъ сѣте. непрѣꙁннъ
СЕ
18b 15—16
їс хс ... посъла мꙙ покрꙑт тꙙ
С
3.5
хс ... посъла агꙿг҄ела свого покрꙑ мꙙ ѹбогѫѭ ꙗко ѹпꙿвахъ на н҄ь
С
5.4—5
Спася, закриля, облекча.
люта стъ ꙁма нъ сладъка порода. болѣꙁньно съмрьꙁен. нь сластьнъ поко. мало дожꙿдѣмъ. лоно авраама патрарха покрꙑтъ нꙑ
С
91.6
покрꙑт
сѧ
М
З
А
Б
СП
СЕ
К
С
Гр
ἀποκρύπτω
ἀποσμήχω
κατακρύπτω
κρύπτω
καλύπτω
κατακλύζω
ϑάλπω
ὀροφόω
σκεπάζω
συγκαλύπτω
Нвб
покрия
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА