Старобългарски речник
покорт сѧ 
покорт сѧ -покорѭ сѧ -покорш сѧ св Примиря се с волята, с властта на някого; покоря се, подчиня се мнѣ іноплеменьніці покоршѩ сѩ СП 59.10 Срв. СП107.10 покорсте л сꙙ понѣ нꙑн҄ѣ С 33.20 покор м сꙙ ловѣе.  оставъ сꙙ крьстꙗньства съ нам дꙿнако бѫд С 60.25 покор м сꙙ.  дꙿноѹменъ м бѫд С 65.11 аште л ѹбо покорш м сꙙ бѫдеш ьстенъ въ полатѣ мо С 65.13—14 покорте сꙙ вькѹпѣ црѹ ꙁаконѹ.  жьрѣте богомъ С 69.22—23 нѣс л ште покорлъ сꙙ жрьт богомъ С 149.23 аште л робъ с. съ страхомъ с господнѹ покор сꙙ С 328.15 нкакоже покорѣахѫ сꙙ С 30.14 не покорт сѧ ἀπειϑέω, οὐ πείϑομαι Не се примиря, покоря, подчиня прокъ же хъ днае не покорꙙште сꙙ. по дꙗволовѣ слѣ.  тꙙжько с сътворвъше о съкрѹшенї кѹмра свого С 35.18—19 повелѣ въдат сꙙ мѹ  сь н҄мъ бꙑт. л не покорвъше сꙙ осѫжденомъ бꙑт на сьмрьть С 58.20 дно ꙁволте л отъврѣшт сꙙ ха  съ нам веселт сꙙ. лі не покорꙙште сꙙ меемъ дьнесь съконꙿат сꙙ С 59.17 аште цѣсарѹ твомѹ ѹстꙙштѹ мене не покорхь сꙙ. како мі сꙙ стъ тебѣ покорт С 61.19 дꙿно отъ двою прѣдълежтъ вамъ. л жъръше богомъ вь санꙑ  вь ьст достономъ бꙑт. л не покорвъше сꙙ отъѧт жвота  вонъство С 70.4 СП С Гр ὑποτάσσομαι πείϑομαι πειϑαρχέω Вж. при покорт Нвб