Старобългарски речник
покор҄ень
покор҄ень
-ꙗ
ср
Покорство, покорност, подчинение
се сѫтъ дѣла. алъкане ... съмѣрене. покорене
СЕ
69b 24—25
он же покоренї стааго конона досел прѣбꙑшꙙ
С
53.19
на покаꙁан покореню
С
321.27—28
вѣдѣ бо ваше покорен
С
495.4—5
Изч
СЕ
С
Гр
ὑποταγή
πειϑήνιον
покорен
покорене
Нвб
покорение
остар
ВА
ЕтМл
Срв
покорност
ОА
АК
НГер
БТР
АР
покоряване
ОА
НГер
АР