Старобългарски речник
поконь 
поконь - м Начало (п)око(..) (вж. поконь, Мирчев, Кодов, Индекс, с. 246) съл(ѣ) его до конъца ꙁвѣст(..)н(ъ) ѹдръжмъ Е 8а 17 поконь прѣмѫдрості страхъ гнь СП 110.10 пакꙑ понꙇ [!] пѫтѹ благѹ творітті праведънаа К 1b 22 Изч Е СП К Гр ἀρχή Нвб Срв [на]покон ’накрая най–после’ нареч диал