Старобългарски речник
поконъ 
поконъ -ꙑ прил 1. Спокоен, тих на водѣ покоінѣ въспітѣ мѩ СП 22.2 такова покона прѣде надъ мноѭ ношть С 265.14 2. Като същ. покона ср мн [τὰ] ἀναπαύσιμα Заупокойни, упокойни — църковно–богослужебни песни [стихири или канони], положени за съботната служба, за погребение и парастас се сѫтъ поⷦ҇на отъ сѫдѣ А 8d 1 Изч А СП С Гр τῆς ἀναπαύσεως ἀναπεπαυμένος покоінъ Нвб покоен ’спокоен’ остар ОА ВА АК НГер Срв [с]покоен