Старобългарски речник
поко
поко
-ꙗ
м
1. Покой, спокойствие, успокоение
обрѧщете поко дшамъ вашмъ
М
Мт 11.29
З,
А, СК.Срв. СЕ 89b 17
СЕ97b
21
СЕ98а
11
дхъ ꙇꙁдетъ отъ лвка. прѣходтъ скоꙁѣ беꙁдънаа (!) мѣста. ꙇштѧ покоѣ
М
Мт 12.43
З.Срв.
Лк 11.24
М
З
ѡбрат сѩ дше моѣ въ покої твої
СП
114.6
ѹготовт сѧ отъселѣ. не на поко. н на пщѭ
СЕ
90а 16
помловат раба ... ѹсънѫвъшааго вь легъкꙑ поко
СЕ
58b 23
да ѹже нкꙿдеже покоꙗ нкꙿдеже ослабьнꙗ
С
57.5
да хѹдꙑѧ сеѧ нашеѧ жꙁн въ поко съврьшвъше. конецъ бе страха полꙋт
С
67.29
н тамо покоꙗ полѹшꙙ
С
98.28
Образно.
тꙑ бо ес поко рабѹ твоемѹ хе бже нашъ
СЕ
57b 10
Срв.
СЕ58b 9
2. Почивка, отдих
ꙁведе нꙑ вь покоі
СП
65.12
аште дамь сонъ ома моїма ... ї покої кротафома моїма
СП
131.4
Място за почивка, покои.
ѣко їꙁбъра гь сона. ї ꙁвол ї въ жлшті себѣ. се покої мої въ вѣкъ вѣка
СП
131.14
3. Смърт, кончина
мⷺца ноѩⷠ҇ в҃ꙇ҃ поко стааⷢ҇ оца наⷲ҇ оана ꙁлатоѹстааго
А
127а 9
поко ісу навгнѹ
Е
20а 14
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
С
ЗЛ
Гр
ἀνάπαυσις
ἄνεσις
κατάπαυσις
ἀναψυχή
покоі
покої
Нвб
покой
ОА
ВА
АК
НГер
ЕтМл
БТР
АР