Старобългарски речник
поклонъ 
поклонъ -а м Поклон, преклонение, отдаване на почит хвалѫ  поклонъ  ьсть. отъ цѣсарь ...  отъ вьсего дꙑханꙗ прмат С 262.15 Изч С Гр προσκύνησις Нвб поклон ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА